От Ню Йорк до Spaghetti Kitchen

Няма какво да се лъжем, Spaghetti Kitchen (ул. „6-ти септември” 9) е бар, който бихме препоръчали безрезервно както на приятел в нужда от чужбина, така и на желаещия да натрупа точки в актива си на сладострастник още на първа среща. Към дамите - ако не сте се отбили още и се чудите защо социалният живот на дружките ви системно завива към гореспоменатия адрес, то ще ви светнем, че
„Сексът и градът” е интериорен каталог
на места от такъв калибър. Кутюр агитката на Кари Брадшоу обикновено се класира за маса със скоростта, с която се чака за прием в престижен колеж. Тук предварителните записвания от един сезон за следващия не важат, достатъчно е да звъннете за резервация ден преди официалния щурм на минималистичното хале. Перманентно разгонената четворка от сериала започваше ритуала по вечерния си улов с лека вечеря, за да премине към тежката артилерия на коктейла и забърсване на юпи якички по дансинга. В алтернативата Made in BG на почит са лежерните вечери на свещи, с които човек рестартира сетивата си след кофти ден. Създателите му избират да не рискуват лоялната си клиентела, като превърнат просторния партер за непушачи в хаус клуб. Вече имат челен опит с „тупца-тупца”-братството, абонирано за Mascara, а в портфолиото им се мяркат oще добре познатите Motto, Spaghetti Company, Brasserie и Opera.
Както подсказва и името, Spaghetti Kitchen е профилиран в забъркването на ястия от Ботуша. Другият акцент в менюто е американският грил, или иначе казано стекове, полегнали на решето върху дървени въглища. Сервират се с тънка филия хляб и гарнитура по избор. Не знам кой ще се навие да обърне внимание на скарата при наличието на респектиращия прошуто бар. Ще ви аранжират микс от италиански колбаси, който в крайния му вид акостира под брадичката ви върху маслинена дъска с домашен хляб и туршия (19.90 лв.). Дори подложките за маса еволюират до образователно четиво за приложението на мортаделата. Пиците удрят тавана от 10 лв. и вървят в комплект с мини салата, така че си носете втория стомах. Или кухия крак. При пастата пишем отличен на пенето с телешки кюфтенца и фетучините със запечена рикота (и двете по 8 лв.). Истинска атракция от салатения бар е едноименната Spaghetti Kitchen с червен и маслен боб, рукола, чери домати и пушеща моцарела. Няма грешка, сиренето акостира в кокетно и премрежено с бял дим бурканче. Вкусно е,
порциите са с вид, достоен за фотосесия
и всяко от ястията пристига със скоростта на светлината. В случай че не сте настроени за кулинарно презареждане, можете да заложите на селекцията от италиански сирена (200 гр. влизат като у дома си срещу 18.90 лв.). Не се стряскайте от цената. Достатъчно засищащи са, а с избора на адекватно вино директно ще ви замирише на мързелив пикник някъде между лозята на Тоскана. Фаворит при десертите се очерта тортата с нутела (4.50 лв.), въпреки че чухме прилични отзиви за чийзкейка и класическото тирамису. Чува се, че скоро ще налагат сантиметри в талията и с шоколадово суфле. Сладкишите, хлябът и маслото с билки се приготвят на място и по домашна рецепта. Факирите с готварски престилки експериментират с продукти и подправки зад панорамни витрини и при пълна прозрачност.
Духът на Голямата ябълка обсебва всяко кътче от интериора с изключение на гигантския стелаж с вино, в който бутилките са наредени по избарски тертип в дървени ниши. За да стигне до желания сорт, персоналът често скоква по стълба. Стените са микс от гола тухла и светли дървени плоскости, а в зимната градина са терасирани с маслинови дръвчета по върховете. Еклектиката от стилове в обзавеждането на прима виста може да докара главоболие, но от втори поглед носи усещането за екстравагантен уют. Мебелите идват от Англия и САЩ и повечето са поръчкови. Ретро фотьойли с кънтри дамаски се редуват с доста по-изискани свои събратя от кожа. Дивани с изградена от цепеници основа и лакти конкурират затрупан с възглавнички кушет по дължината на една от стените. Там са паркирани и доста маси четворки. Препоръчваме да ги избягвате в час пик, в случай че не искате да делите чиния с непознати. Единственото недоразумение в подредбата на индустриално-минималистичното хале е пластмасовата глава на лос. Привечер става по-страшно, защото се оказва, че свети.

Може и да звучи невероятно от споделеното дотук, но Spaghetti Company си има и минуси. Например хостесата, която посреща хората без резервация с изражението на ядрен физик, от който зависи спасяването на света. Излага ти опциите за настаняване с тон ала „айде, кръгом и извинявайте, че се видяхме”. Липсва гардероб, а в условия на зима никой не иска да прилича на шушлеков трол, докато вечеря.

Source: НАДЕЖДА ПОПОВА