Седмица на виното - винарска изба Ленц Мозер (29.10 - 04.11)

Скъпи клиенти,
за тази седмица на виното избрахме да Ви представим червено и бяло вино от австрийската винарна изба Ленц Мозер (Lenz Moser). През цялата седмица цената на червеното вино е 57.00лв., а на бялото – 40.00лв.

Престиж Блауфренкиш Барик – червено сухо вино

Реколта: 2007
Сорт: Блауфренкиш от регион Бургенланд
Този сорт вино е с рубиненочервен цвят с виолетови оттенъци. Има плодов, богат и силен вкус. Подходящо е за консумация с диви птици, дивеч телешко, охлюви, гъби, паста, твърди и меки сирена. Температура на сервиране 15-17°.

Престиж Грюнер Велтлинер – бяло сухо вино

Реколта: 2010
Сорт: Грюнер Велтлинер от регион Нидеростерайх.
Виното е с нежен жълтозелен цвят, леко остър вкус с аромат на пиперливи подправки. Подходящо за консумация с твърди и меки сирена, студени предястия, морски дарове, риби, свинско, телешко, агнешко. Температура на сервиране 8-10°.

Source: Ресторант Табиет

ИСТОРИЯТА НА ЯФАТА

Аз, Стоян съм се родил на 25 февруари 1916 г. в семейството на Божана и Атанас Кръчмаря. Помня, че баща ми държеше кръчмата на площада в селото.
Тъй като продавах южни плодове през зимата, кръстих фирмата „Яфа” – на израелския град Яфа, откъдето бяха плодовете. Тъй ми тръгна ипрякорът – Яфата.

През 1941 година платих на един турчин, който строеше къща с магазин до Араповския мост. Дадох му 200 000 лева да я довърши, а магазина превърнах в кръчма, която нарекох „Яфа”. Поръчах 10 маси, 40 стола и тезгях в затвора в Пловдив. Платих на майстора 50 000 лева на ръка, за да ми направи нещо хубаво. Направи ги от бряст – полирани. Такива маси и столове нямаше до тогава никъде. За да заредя с напитки и мезета, дядото продаде файтона за 100 000 лева. Така отворих кръчма „Яфа”.

Наех и оркестър. Но каква беше изненадата – нямаше желаещи да танцуват. Тогава се уговорихме с жена ми Олга да дойде в 21 часа и с нея да открием танците. И така всяка вечер Оличка идваше и като засвиреше музиката ние танцувахме, докато клиентите ни започнаха да стават сами и вече не ни чакаха за танци.
Имах и подбрани хора за работа. Казвах на сервитьорите, че ще трябва да се научат да работят честно и почтено, за да са доволни хората, а разбира се и те.
Кръчмата работеше добре и беше пълна, защото аз никога не продавах вино с вода. Хората знаеха, че ще намерят пиенето, което им се пие и мезето, което им се яде.
На това научих децата и внуците си.

Сега, след 60 години, от мое и от тяхно име отново Ви казвам „Добре дошли”